вторник, 17 юни 2008 г.

Вие в кой списък сте?

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.



- Кой иска тази банкнота?

Всички вдигнали ръце.



- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.



- Кой я иска сега?

Пак всички ръце се вдигнали.



- А ако направя така…

Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.



- А сега? Кой я иска?

Отново всички.

Тогава той започнал:






- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.





Сега помислете добре и потърсете в паметта си:

- 5-те най-богати човека в света

- 5-те последни Мис Свят

- 10 лауреата на Нобелова награда

- 5-те последни носители на Оскар.



Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри.

Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!






Сега си спомнете:

- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване

- трима приятели, помогнали ви в труден момент

- някой, накарал ви да се чувствате специален

- 5 човека, съпътствали ви през живота

Как върви? Много по-добре, нали?






Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.




Помислете за момент.

Вие в кой списък сте?

сряда, 11 юни 2008 г.

Следработновреме...

Някой ако каже, че съм кофти служител да си изяде ушите! Гледай, 19:30 стана, а аз още съм на работа! Гледах една серия на Др. Хаус де, не нещо друго :)

После имам среща с Милото ми, да си я видя, че вчера много я стресирах с моя спек по никое време :( Сори, Мило!

А вчера... беше КОШМАРНО, по-гадно не съм се чувствала от доста време насам... но както и да е, решила съм да не се сдухвам повече! ПИСНА МИ!!!

Едно нещо е хубаво... осъзнавам, че вече една година си имам БЛОГ, в който даже и пиша от време на време :) Мдааа... миналата година някъде по това време си го регнах :)

А днес с кики решихме, че ще издаваме мемоарите ми, което ме подсеща, че не е лошо да позаписвам някой моменти... ще ги изпозабравя :)

И... даа... довечера мисля да намина да видя Цве и да я водя за сладолед :)
И нова сим-карта си имам :):):)

Абе като цяло живота може и да е хубав, колкото и да е смотан :)

Айде, УСМИВКАА!!!

П.П. - живот и здраве утре ще си пробия веждАтА :D