сряда, 26 декември 2012 г.

Коледно... за благодарността и компромисите


Околоколедни размисли за човешката благодарност и "благодарност" :)

Кое е грешното - да очакваш хората да виждат доброто, което правиш за тях или изобщо да го правиш?

Както е казано: пътят към Ада е постлан с добри намерения. Или иначе казано - колкото повече се опитваш да направиш добро, толкова по-лошо за самия теб... не дай си Боже да очакваш да бъде видяно, оценено и съвсем пък вече да изнаглееш и да очакваш да ти се върне със същото...

Хората имат тъпия и ужасен навик да не виждат какво добро правиш за тях, а да забелязват само моментите, в които не си чак толкова добър... ама човек сам си е виновен за това! Като си научил народа да си добър и да правиш компромиси - после ти серат на главата. Хубаво си ми беше като бях лоша със всички... защо вече не ми се получава? Не искам да се съобразявам със този и онзи, не искам да съм добра със всички! Просто защото хората не заслужават да си добър с тях... Знааам, знам! Трябва да си добър без да очакваш нещо в замяна... Аз не искам медал, не искам почетни грамоти! Искам само една малка и елементарна човешка благодарност... не е много, нали :)

Явно искам много...