Коледно... за благодарността и компромисите

Околоколедни размисли за човешката благодарност и "благодарност" :)

Кое е грешното - да очакваш хората да виждат доброто, което правиш за тях или изобщо да го правиш?

Както е казано: пътят към Ада е постлан с добри намерения. Или иначе казано - колкото повече се опитваш да направиш добро, толкова по-лошо за самия теб... не дай си Боже да очакваш да бъде видяно, оценено и съвсем пък вече да изнаглееш и да очакваш да ти се върне със същото...

Хората имат тъпия и ужасен навик да не виждат какво добро правиш за тях, а да забелязват само моментите, в които не си чак толкова добър... ама човек сам си е виновен за това! Като си научил народа да си добър и да правиш компромиси - после ти серат на главата. Хубаво си ми беше като бях лоша със всички... защо вече не ми се получава? Не искам да се съобразявам със този и онзи, не искам да съм добра със всички! Просто защото хората не заслужават да си добър с тях... Знааам, знам! Трябва да си добър без да очакваш нещо в замяна... Аз не искам медал, не искам почетни грамоти! Искам само една малка и елементарна човешка благодарност... не е много, нали :)

Явно искам много...

Днешната гениалност...

Само защото си паднал с колелото, не означаваш, че ще спреш да караш...

Лято...

А каква ще е историята на това лято, когато свърши... А след година, две, пет...? Дали ще си спомняме с усмивка за изживените неща, или ще страдаме защото ще е останал само болезнен спомен?

Кой може да каже?

Аз не... А ти, мило глухарче, можеш ли?

Още един цитат...

За теб... много специално :)

Love at first sight is easy to understand; it's when two peoplehave been looking at each other for a lifetime that it becomes a miracle.

:/

Събудих се и макар да бях сигурна, че няма да си ми писала пак си погледнах телефона... Надеждата умира последна :/

Сънувах те, но съня не беше хубав и сега ми е много сдухано и смотано...

Мисля си за миналата вечер и ми става все по-тъпо и по криво... как може да съм такъв тъпак?! Толкова много не искам да правя така... не мога да ти опиша... и колко си се дразня, че имам моменти, в които съм толкова слаба :(

Липсваш ми, глухарче и в момента ми се плаче :(

Целувам те...

Месец по-късно...

И продължавам да пиша направо на теб...

Знаеш ли, много пъти през последния месец си мислех да напиша нещо, но всеки път като започнех и не ми се получаваше... Не знам защо така, не знам дали и сега ще ми се получи :)

Искам да знаеш, че последния месец не бих го заменила за нищо! Не мога да си спомня от кога не съм се чувствала толкова щастлива, спокойна и... ЖИВА! Благодаря ти за всички прекрасни моменти! За всички усмивки, погледи, разговори, целувки, съобщения, разходки... Беше истинско, а предполагам вече си забелязала, че аз харесвам истинските неща :)

Мислих си много... не знам магия ли е наистина, но знам, че искам да продължи. Знам, че ще ми липсваш сега. Знам, че ще искам да ти пиша постоянно. Знам, че ще искам и ти да ми пишеш. Знам, че ще искам да те виждам. Знам, че те искам... Знам...

И тази вечер, мило глухарче, толкова искам да те видя... Имам толкова хубава новина, която искам да ти споделя... Защо понякога е толкова трудно да спазваш обещанията си?!

Едно ме успокоява... след малко знам, че ще видя... в съня си...

Целувам те, сладко глухарче! И те гушвам...