I thought youd be out of my mind
And Id finally found a way to learn to live without you
I thought it was just a matter of time
Till I had a hundred reasons not to think about you
But its just not so
And after all this time,
I still cant let go
Ive still got your face
Painted on my heart
Scrawled upon my soul
Etched upon my memory, baby
Ive got your kiss
Still burning on my lips
The touch of my fingertips
This love so deep inside of me, baby
Ive tried everything that I can
To get my heart to forget you
But it just cant seem to
I guess its just no use
In every part of me
Is still a part of you
And Ive still got your face
Painted on my heart
Scrawled upon my soul
Etched upon my memory, baby
Ive got your kiss
Still burning on my lips
The touch of her fingertips
This love so deep inside of me, baby
Ive still got your face
Painted on my heart
Painted on my heart
Painted on my heart, oh baby
Something in your eyes keeps haunting me
Im trying to escape you
And I know there aint no way to
To chase you from my mind
Ive still got your face
Painted on my heart
Scrawled upon my soul
Etched upon my memory baby
Ive got your kiss
Still burning on my lips
The touch of my fingertips
This love so deep inside of me, baby
Ive still got your face
Ive still got your face
Painted on my heart
Painted on my heart
петък, 20 юли 2007 г.
четвъртък, 5 юли 2007 г.
Убийствен плейлист!!!
The Cult - Painted On My Heart (Gone iin 60 Seconds OST)
The Verve - Bittersweet Simphony (Cruel Intentions OST)
Morandi - Love Me ("anyone... sadness")
Delerium - Euphoria(Firefly) (Гери, поздрав!)
Delerium & Sarah McLachlan - Silence (...мммммм...даааа....) (Brokedown Palace OST)
Placebo - Every You Every Me (Cruel Intentions OST)
Depeche Mode - Only When I Lose Myself (10x kiki)
Placebo - Pure Morning (10x NonE)
Depeche Mode - It's No Good (Мне, никак не е добре!)
Plumb - Damaged (Brokedown Palace OST)
Def Leppard - Love Bites (10x kiki... again)
Alice Cooper - Poison (Е! Може ли без нея?!)
Остава - Шоколад (radio version) ("по-сладкА е... от шоколад...)
The Verve - Bittersweet Simphony (Cruel Intentions OST)
Morandi - Love Me ("anyone... sadness")
Delerium - Euphoria(Firefly) (Гери, поздрав!)
Delerium & Sarah McLachlan - Silence (...мммммм...даааа....) (Brokedown Palace OST)
Placebo - Every You Every Me (Cruel Intentions OST)
Depeche Mode - Only When I Lose Myself (10x kiki)
Placebo - Pure Morning (10x NonE)
Depeche Mode - It's No Good (Мне, никак не е добре!)
Plumb - Damaged (Brokedown Palace OST)
Def Leppard - Love Bites (10x kiki... again)
Alice Cooper - Poison (Е! Може ли без нея?!)
Остава - Шоколад (radio version) ("по-сладкА е... от шоколад...)
сряда, 4 юли 2007 г.
Колко бързо минава времето от музикална гледна точка...
Днес на работа се бях отдала на така да се каже "гъзобръкващи" баладки от сорта на Алис Купър - Пойзън, Остава - Шоколад, Депеч Мод - Итс ноу гууд и така нататък... и се замислих за това колко бързо минава времето от музикална гледна точка... Странно звучи и е трудно за разбиране, но аз ще ви обясня какво имам в предвид ->
А бяхме младиии и глупави, и се криехме от мама и тате да слушаме култовия първи албум на Гумени Глави - "Квартал номер 13" със паметните песни от сорта на "Ще му разбия главата" и "Извинявай скъпа моя"... После преминаваме към великия спор: Тейк Дет или Ийст 17, после се преминава на Спайс Гърлс или Бекстрийт Бойс и хоооп - вече си станал 6-и - 7-и клас и си скъсваш гърлото на "Жива рана", защото виждаш ли, любовта на живота ти те е зарязала (което след години изглежда смешно, но на момента си е причина за Апокалипсис!). После, като вече един начинаещ метъл си луд по Гуано, ЛП, ЛБ и Слипкнот, ест сред ежедневната доза метъл задължително присъстват депресарските песни като "Рънауей", "Съмуеър ай билонг", "Ноубади ловз ми" и т.н., и това е само защото гореспоменатия начинаещ метъл си мисли, че е гот да си сдухан или пък, че така е модерно :) После идва времето на мноооогоооотоооо трева и алкохол и ест. идва и времето на Грийн дей, Папа Роуч и т.н, на скейта, на паданията... Задължително се минава през периода "Нирвана" и многократните мисли и псевдо опити за самоубиййство ("Или се гръмни като Кърт, или не те признавам за бунтар... ама ти си решаваш" /10х на кики/)После обаче, нещата стават по-интересни, защото въпросния метъл/скейтър/пънкар или общо казано една бъдеща отрепка (в лицето на фешън гъзарите), осъзнава че може да се слушат конкретните стилове и без да изглеждаш като клошар и всякакви производни... Започваш да осъзнаваш, че действията, а не дрехите правят човека... Тогава обаче идва шибания момент, в който изобщо не знаеш какъв си, какво искаш от себе си и от другите, чудиш се "Има ли любов?", дереш гърло на "Пойзън" и правиш многократни опити да изпиеш повече от литър ром на гладно и въпреки, че всеки следващ махмурлук е по-ужасен ти продължаваш да опитваш... Минава и този период, и идва момента, в който музиката не ти прави толкова голямо впечетление, важни са хората около теб. Осъзнаваш, че всеки стил музика има своите положителни страни (е, почти всеки де) и осъзнаваш, че 50 гиги музика е много малко, защото стилове много и настроения много...
Осъзнаваш, че на 20 години (баси колко грозно звучи) от пънкарчето-бунтарче от преди 5-6-7 години е останало много малко, но същевременно още си е живо и само чака подходящия момент, за да те завладее отново...
И в крайна сметка си пускаш Пластик Бо - 5 куплета, наливаш си една студена бира и си казваш "Мамка му! Винаги може да е по-зле!!!"
re[SPEK]t към всички гореизброени групи... и към пънкарчетата-бунтари, които все още пазим в себе си :)
А бяхме младиии и глупави, и се криехме от мама и тате да слушаме култовия първи албум на Гумени Глави - "Квартал номер 13" със паметните песни от сорта на "Ще му разбия главата" и "Извинявай скъпа моя"... После преминаваме към великия спор: Тейк Дет или Ийст 17, после се преминава на Спайс Гърлс или Бекстрийт Бойс и хоооп - вече си станал 6-и - 7-и клас и си скъсваш гърлото на "Жива рана", защото виждаш ли, любовта на живота ти те е зарязала (което след години изглежда смешно, но на момента си е причина за Апокалипсис!). После, като вече един начинаещ метъл си луд по Гуано, ЛП, ЛБ и Слипкнот, ест сред ежедневната доза метъл задължително присъстват депресарските песни като "Рънауей", "Съмуеър ай билонг", "Ноубади ловз ми" и т.н., и това е само защото гореспоменатия начинаещ метъл си мисли, че е гот да си сдухан или пък, че така е модерно :) После идва времето на мноооогоооотоооо трева и алкохол и ест. идва и времето на Грийн дей, Папа Роуч и т.н, на скейта, на паданията... Задължително се минава през периода "Нирвана" и многократните мисли и псевдо опити за самоубиййство ("Или се гръмни като Кърт, или не те признавам за бунтар... ама ти си решаваш" /10х на кики/)После обаче, нещата стават по-интересни, защото въпросния метъл/скейтър/пънкар или общо казано една бъдеща отрепка (в лицето на фешън гъзарите), осъзнава че може да се слушат конкретните стилове и без да изглеждаш като клошар и всякакви производни... Започваш да осъзнаваш, че действията, а не дрехите правят човека... Тогава обаче идва шибания момент, в който изобщо не знаеш какъв си, какво искаш от себе си и от другите, чудиш се "Има ли любов?", дереш гърло на "Пойзън" и правиш многократни опити да изпиеш повече от литър ром на гладно и въпреки, че всеки следващ махмурлук е по-ужасен ти продължаваш да опитваш... Минава и този период, и идва момента, в който музиката не ти прави толкова голямо впечетление, важни са хората около теб. Осъзнаваш, че всеки стил музика има своите положителни страни (е, почти всеки де) и осъзнаваш, че 50 гиги музика е много малко, защото стилове много и настроения много...
Осъзнаваш, че на 20 години (баси колко грозно звучи) от пънкарчето-бунтарче от преди 5-6-7 години е останало много малко, но същевременно още си е живо и само чака подходящия момент, за да те завладее отново...
И в крайна сметка си пускаш Пластик Бо - 5 куплета, наливаш си една студена бира и си казваш "Мамка му! Винаги може да е по-зле!!!"
re[SPEK]t към всички гореизброени групи... и към пънкарчетата-бунтари, които все още пазим в себе си :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)