вторник, 22 юли 2008 г.

Кога ли съм била като хората...

Ми така де, стоя си в квартирката и си умирам от скука... не съм на работа! Някой ще каже "завиждам ти", е да ама аз не си завиждам... умирам от скука! Щом се хванах да готвя даже... смятай! Ужас!!!

И така де... 5 деена почивах и си бях в Габрово, хубаво беше...
Благодаря на всички за всичките хубави вечери!
Благодаря, че ми показахте, че още съм част от компанията!
Благодаря, че ви има и сте с мен!
Благодаря за хубавите думи и милите жестове!
За пореден път ми показахте, че има смисъл във всичко!
ОБИЧАМ ВИ! Всичките!!!

Та сега, по същество... помните ли една статия от преди време, в която си говорихме за падащи звезди и сбъдване на мечти... Сигурно не помните, но аз помня :)
Та тогава, мили ми читатели си говорехме колко е хубаво усещането да кажеш - "Аз мечтаех за това и това, и сега го постигнах!". За момента мога да кажа: "Откакто станах на 11 мечтая да отида на концерт на Металика, и в петък ще!!!"! Няма такъв кеф... 9 години чакане!!! АААААААА!!!

Уф... нещо ме смързява да пиша... утре повече :)

Айдеее... Усмихнете се, вижте хиляди слънца как светят!

Няма коментари: