Имах си малка надеждица, че днес ще те видя пак... че няма да заминеш... Уви, живота е гаден и понякога нещата не се случват така, както на човек му се иска :)
Мисля си обаче, може и да е за по-добро, че замина... По-добре за теб. Така няма да се измъчваш и да се бориш със себе си... ще можеш спокойно да си се видиш с хората, които обичаш...
Днес се замислих, че ти се възхищавам... малко хора биха могли да постъпят толкова силно и чисто, колкото постъпваш ти! И пак ми дойдоха бели камъчета като асоциация в главата :) Хубаво ми стана. Ти си бяло камъче, не съм сгрешила :)
Искам и да ти обещая нещо: ще дам всичко от себе си това, което се случи на Арката да не се повтаря. Извинявам ти се още веднъж за слабостта си тогава. Казах ти, по принцип мога да се владея до лудост, но понякога се изпускам... а около теб е толкова трудно и същевременно толкова сладко :) "Сладко богохулство", както ти бях писала веднъж...
Сега се надявам много хубаво да си изкараш в Копривщица и всичко да е супер. Аз ще се постарая да не ти пиша, за да не ядосвам хората около теб, а ти ако се сетиш за мен в някакъв момент ще съм много щастлива :)
И вече тотално се чувствам като шизо... изписах тук цял роман за себе си :)
И последно... знам, че в Габрово има много хора, с които искаш да се видиш, но ако случаааайно намериш малко време за мен ще е прекрасно :)
Целувам те сега, прекрасно бяло камъче :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар